До скоро контактни лещи се правеха изключително от хидрогел. Въпреки добрите си качества, материалът се оказва пречка пред стремежа на потребители и производители към лещи за продължително носене и преспиване.
За да съществува такава леща, тя трябва да пропуска кислород поне толкова, колкото получава роговицата без леща в окото. А хидрогелните полимери не пропускат кислород. Затова производителите смесиха полимер с много вода – половината и повече от половината от състава на произвежданите хидрогелни лещи се оказа вода.
От една страна – това е добро – колкото повече вода, толкова повече кислород и толкова по-продължително носене. Толкова по-мека леща и повече комфорт. От друга страна обаче – където водата е много, и рискът от дехидратация е голям, и това се случваше на много потребители. Пък и няма начин процентът на водата да нараства безкрайно!
Това доведе до контактни лещи от силикон-хидрогел, които преодоляват този недостатък на хидрогела. Разбира се, не трябва да се мисли, че занапред ще се правят и потребяват само силиконови лещи. При коректно сравнение се оказва, че единият материал е с предимства в една ситуация и за едни потребители, другият – за други. Така старите хидрогелни лещи в никакъв случай не отиват в историята.
Да речем – защо да не носите хидрогелни лещи, ако сте почитател на еднодневните. Така ли иначе ще ги изхвърлите в края на деня.
Ако нямате нужда от удължено носене и на ум не ви минава, да спите с тях, защо са ви силиконови лещи? Да не говорим, че като цяло са и по-скъпи.
Така или иначе най-разпространени у нас са едномесечните тримесечните и годишните контактни лещи от хидрогел срещу еднодневните от хидрогел в световен мащаб. Добре е също да знаете, че всички цветни лещи са хидрогелни.
Когато правите своя избор, преценете добре потребностите си и условията, при които ще носите лещите. Консултирайте се със своя очен лекар .