Преобладаващото мнозинство от пациентите използват меки лещи. Затова хората често дори не си дават сметка, че има отклонения в зрението, коригиращи се успешно с друг вид лещи. Какви са основните видове и кои са главните им характеристики?

Меки контактни лещи

Те са най-популярните, най-лесните за употреба, най-удобните.

Коригират късогледство и далекогледство, астигматизъм и пресбиопия, могат да са прозрачни, тонирани или цветни.

Изработват се от хидрогелни материали или силикон-хидрогелни. Имат висока кислородна пропускливост и високо съдържание на вода, което именно ги прави меки. Разделят се по видове според времето за подмяна, възможността да се преспива с тях, несъвършенствата, които коригират.

Твърди контактни лещи

Те са два вида – не пропускащи кислород, произвеждани от полиметилметакрилати и газопропускливи, за които пластмасата е примесена с различен процент силикон. Не пропускащите кислород не бива да остават повече от около 9 часа в очите.
Газопроницаемите, според участието на силикона, пропускат 100, 60 и 30% кислород. Максималната продължителност на носене може да достигне около 15 часа.

Твърди контактни лещи дават максимално добра корекция при астигматизъм и са незаменими при кератоконус.

Имат по-дълъг срок на подмяна и не се инфектират от гъбички. За сметка на това са по-неудобни, разместват се или изпадат при резки движения и мигане, по-трудно се понасят от пациентите.

Хибридни контактни лещи

Съчетават успешно както материалите, така и функциите на меките и твърдите лещи. В центъра си те са твърди и коригират успешно дефектите на зрението. Периферните части са меки с характерния комфорт на носене. Проблемите при тях са възможността центърът на сферата понякога да се огъне и да доведе до симулация на астигматизъм, ограничаване подвижността на окото, затруднено сваляне и доста висока цена.

Склерални контактни лещи

Те покриват не само роговицата, а цялото око. Специално създадени са за напреднали форми на кератоконус. По принцип се изработват от газонепроницаеми материали и могат да се носят максимум около 8 часа дневно.

С напредването на технологиите, все по-успешно се правят опити за производството им от кислород пренасящи материали.