Меню
Вашата кошница

Регистрирай се и получаваш 5% отстъпка за всяка поръчка.

История на контактните лещи част II

История на контактните лещи част II

История на контактните лещи част 1

Контактните лещи на Кевин Тухи са от полиметилметакрилат (PMMA) и покриват не цялото око, а само роговицата. Те били несравними като удобство със стъклените от края на 19ти и началото на 20ти век. Ставали все по-тънки и по-точно копирали формата на роговицата.

Но те били само първото поколение, чудесата тепърва предстояли.

Историята на първите меки лещи

В средата на двадесети век чешкият тандем Ото Вихтерле и Драгослав Лим се занимават с разработката на нов тип пластмаса – хидрофилна. Тя има свойството да поема много вода, да става гъвкава и мека. При това е напълно съвместима с човешкото око. Наричат я HEMA. Водата в материала провежда кислород до роговицата и й позволява да диша.

В началото лещите от хидрогел били струговани. После дошло центробежното леене. Ото Вихтерле конструирал центрофугата от звънчев трансформатор, части от детски конструктор и динамо от велосипед и по Коледа се появили първите ляти меки лещи. Годината е 1961.

Чешкото правителство продало патента на Съединените щати.

Второто и трето поколение контактни лещи

През 1971 г. патента на Ото Вихтерле получават „Бауш енд Ломб” и на пазара се появява второто поколение лещи. Започва скоростното им усъвършенстване. Големите производители разработват свои материали и технологии за производството на все по-удобни, безвредни и комфортни меки лещи, за корекция на почти всички несъвършенства на зрението, за терапевтични цели, за разкрасяване.

Развиват се твърдите лещи. Изобретяват хибридните.

От тук насетне развитието на контактните лещи е бързо:

  • Появяват се първите лещи за удължено носене.
  • Малко след тях – първите бифокални.

След средата на 90те години са предложени еднократните контактни лещи (за една седмица), а по-късно и еднодневните.

  • През 1998/9 г. на пазара вече е третото поколение лещи – от силикон-хидрогел. Те пропускат кислород в количества, естествени за окото. Затова ги наричат „дишащи”.

От тогава насам лещите стават все по-меки, все по-тънки, все по удобни и комфортни. Гарантират все по-отчетливо и ясно зрение.

Говори се, че скоро ще имат нови функции, осигурявани от микрокомпютри.

Свързани публикация