Меню
Вашата кошница

Уважаеми клиенти, поради временни затруднения при доставките, някои диоптри може да са неналични до 15.09. При липса на наличност статусът на поръчката ще бъде променен на „Изчерпана наличност“, а наш служител ще се свърже с Вас в рамките на работния ден. Благодарим за разбирането.

История на контактните лещи част II

История на контактните лещи част II

История на контактните лещи част 1

Контактните лещи на Кевин Тухи са от полиметилметакрилат (PMMA) и покриват не цялото око, а само роговицата. Те били несравними като удобство със стъклените от края на 19ти и началото на 20ти век. Ставали все по-тънки и по-точно копирали формата на роговицата.

Но те били само първото поколение, чудесата тепърва предстояли.

Историята на първите меки лещи

В средата на двадесети век чешкият тандем Ото Вихтерле и Драгослав Лим се занимават с разработката на нов тип пластмаса – хидрофилна. Тя има свойството да поема много вода, да става гъвкава и мека. При това е напълно съвместима с човешкото око. Наричат я HEMA. Водата в материала провежда кислород до роговицата и й позволява да диша.

В началото лещите от хидрогел били струговани. После дошло центробежното леене. Ото Вихтерле конструирал центрофугата от звънчев трансформатор, части от детски конструктор и динамо от велосипед и по Коледа се появили първите ляти меки лещи. Годината е 1961.

Чешкото правителство продало патента на Съединените щати.

Второто и трето поколение контактни лещи

През 1971 г. патента на Ото Вихтерле получават „Бауш енд Ломб” и на пазара се появява второто поколение лещи. Започва скоростното им усъвършенстване. Големите производители разработват свои материали и технологии за производството на все по-удобни, безвредни и комфортни меки лещи, за корекция на почти всички несъвършенства на зрението, за терапевтични цели, за разкрасяване.

Развиват се твърдите лещи. Изобретяват хибридните.

От тук насетне развитието на контактните лещи е бързо:

  • Появяват се първите лещи за удължено носене.
  • Малко след тях – първите бифокални.

След средата на 90те години са предложени еднократните контактни лещи (за една седмица), а по-късно и еднодневните.

  • През 1998/9 г. на пазара вече е третото поколение лещи – от силикон-хидрогел. Те пропускат кислород в количества, естествени за окото. Затова ги наричат „дишащи”.

От тогава насам лещите стават все по-меки, все по-тънки, все по удобни и комфортни. Гарантират все по-отчетливо и ясно зрение.

Говори се, че скоро ще имат нови функции, осигурявани от микрокомпютри.

Свързани публикация