Меню
Вашата кошница

Кои са комфортните контактни лещи? Част I

Кои са комфортните контактни лещи? Част I

Когато носите меки контактни лещи, вие прекарвате с тях поне половината денонощие.

Затова е много важно те да са ви удобни и да осигуряват максимален комфорт при носене. Много е трудно да се определи, какво точно ще рече “максимален комфорт”, защото той е твърде индивидуално усещане. Зависи не само от качествата на лещите, но и от твърде широка палитра характеристики и особености на потребителя. Все пак, има определени параметри, които предварително подсказват доколко лещите биха осигурили така търсеното удобство и добро самочувствие на собственика си.

Кислородната пропускливост е едно от определящите качества на лещите.

Наричат тези с повече пропускливост - дишащи лещи . Понеже роговицата не е добре кръвоснабдена, тя диша директно кислорода, навлизащ в окото. Когато лещата я прихлупва по 10-15 часа дневно, необходимо е да е от материал, пропускащ кислород в максимална степен. Затова принципът е – колкото по-висока кислородна пропускливост, толкова по-добре. Бележи се с Dk. Колкото по-дебели са лещите, толкова по-малко кислород пропускат. Затова най-често се използва Dk/t , където t е дебелината на материала.

Слъзният филм непрекъснато мие окото. Влагата е много важна за него. Предпазва го от инфекции и наранявания. Сухотата му се преживява болезнено и прави носенето на лещите невъзможно. Затова следващото изискване към лещите е да не изсъхват в окото и да не го изсушават. Но не винаги високото съдържание на вода в полимерите на лещите е най-доброто. Зависи от самия полимер и от индивидуалните характеристики на окото. Понякога леща с по-малко водно съдържание е по-добрият избор. По-малко вода означава и по-слаба дехидратация.

Особено внимание се отделя на съставките и начините за запазването на лещата продължително време влажна и добре смазана.

Материалите се разделят в две големи групи.

Хидрогелните лещи пропускат кислород слабо и затова почти половината от лещата се оказва вода. На нея се разчита за доставката на кислород. Това прави лещата мека и удобна. В същото време обаче многото вода не значи задължително добър комфорт. Както стана дума, този тип лещи са заплашени от дехидратация и предизвикване на сухота в очите.

Силикон-хидрогелите пропускат добре кислород.  

Толкова добре, че силиконовите лещи, направени от някои от тях могат да не се свалят до тридесетина денонощия. Нямат нужда от високи проценти водно съдържание. Но пък остават по-твърди от хидрогелните такива. Затова и при тях се привлича по-висок процент вода – за омекотяването им. Откриват се все нови и нови начини водата да се вплете така в полимера, че да се окаже не външен овлажнител, а вътрешно присъща на лещата и да се избегне изсушаването й.

Мекотата или твърдостта на лещата се определя от модулуса на материала.

Колкото по нисък е той, толкова по-мека е лещата и значи – по-удобна за носене.

Към Част II

Свързани публикация

Коментари